Често разсъждавам върху това:
Осъзнаваме ли силата на подкрепата и съпричастността ни, един към друг?

Можем ли да се обединяваме около каузи, които да защитават родното, добросъседското, добронамереното, човечното, естественото поведение?

Имаме ли свои собствени изконни ценности или вече сме позволили да ни имплантират нови такива, чрез продължителното взиране в екрана на телевизора?

Знаем ли, че малките ни изборчета и действия всеки ден са тухличките, с които ще иззидаме по-хубавия си, уютен и стабилен дом?

А, разбираме ли, че това е домът, който оставяме за нашите деца?

В нашия магазин имаме една много любима клиентка – баба Мария, която навърши това лято 90 години, зодия лъв е и е огън-жена. Баба Мария е ведра, със свеж разсъдък, и трудно ще й дадеш годините. Идва почти всеки ден с една уникална торба - мрежа, която преди много години сама си е плела от ластични конци, така че се побират неузнаваемо много неща. Сигурна съм, че по-зрелите от нас ги помнят. Моята баба също плтетеше и ходеше на пазар с такива мрежи.

Защо споменавам тази жена?

Трогна ме тази сутрин случката, която е разказала на моя колежка, когато я попитала защо от няколко дни не се е появявала в магазина. Баба Мария е била болна и синът й е трябвало да ходи да й пазарува. Той й е занесъл нещата по списък, които е закупил от една от големите вериги. Самоволно е добавил и някои други блага извън списъка, но много необходими по негова преценка. Баба Мария, като видяла пълните торби, изнесла ги навън и му казала, че не ги иска.

Защо ли? Защото тя му била заръчала да направи покупките от нашия магазин, а да не дава парите си в големия хипермаркет. Била му обяснила, че при нас има всичко, което тя търси, че всеки ден с нас си разменя по някоя топла дума, че ни познава и ни харесва и че за нея това е достатъчна причина, за да избере и да прави ежедневните си покупки не другаде, а именно тук. Не искам да съм на мястото на сина на баба Мария. Със сигурност не му е лесно с тази дива майка, но нейната лоялност и принципност дълбоко ме трогна.

Жизнено важно е, според мен, да си даваме сметка, че от нас зависи изключително много – от мен, от теб и от всеки един поотделно.

Поддали сме се на внушението, вероятно защото ни е по-лесно, и вече вярваме, че от нас нищо не зависи.

Но – не!

Малките ни изборчета и дребните ни действия всеки ден, създават устойчиво поведение, което от своя страна неминуемо води до промяна.

Знае се, че в Европа средната заплата е около 1250 Евро, а тук 350 Евро. Знае се, че качеството на продуктите извън родината ни е драстично по-добро, а тук ни залъгват с долнопробни боклуци на баснословно по-високи цени, от тези в другите европейски страни. Знаем, че проучванията показват, че не сме здрава и щастлива нация, даже напротив. Знае се, че почвата на един хипермаркет в даден район е като бомба, която в радиус от около километър за месец, два, буквално умъртвява всички малки магазинчета. Давате ли си сметка за това? Представете си го!

Тези магазинчета са градени с огромни усилия, вложени са човешки надежди и мечти, те хранят и плащат сметките на семейството, което стопанисва бизнеса, но и на още двама, трима служители, които също са наши сънародници.

Защо тогава даваме парите си на външните нашественици, които са в основата на агонията, налегнала българското земеделие? Защо избираме тях? Как нашите сънародници – производители и предприемачи ще оцеляват и ще създават блага? Надявам се, че не вярвате на „сладките приказки" и скъпи рекламни послания, за това че голям процент от суровините за стоките във веригите са от БГ производители!? Това е голяма лъжа и ако не беше такава, българското животновъдство и земеделие щяха да процъфтяват досега!

Не е ли дошло времето да се лишим от някои свои мними удобства и да видим какво е по нашите сили днес да направим, за да стане живота в България по-добър, хората по-богати, лицата малко по-спокойни, а върху тях да има по-често усмивки?

Да е нещо малко, но да е нещо добро.

От месец юли влиза в сила забраната на Европарламента за употреба на пластмасови клечки за уши, сламки, бъркалки, прибори за хранене, някои найлонови торбички и други продукти за еднократна употреба, които съдържат пластмаса.

Предстои също така и употребата на други продукти, за които няма алтернатива, да бъде намалена с 25 процента до 2025 г.
Това са опаковки за хамбургери и сандивичи, пластмасови кутийки за плодове, зеленчуци, сладолед или десерти.

Очаква се държавите членки на ЕС да приемат и планове за насърчаване на използването на продукти за многократна употреба и годни за рециклиране.
Целта на тези мерки е амбициозна - опазване на моретата и океаните и намаляване на екологичните щети, които са оценени на 22 милиарда евро до 2030 година.

В края на миналата година у нас се състоя една много интересна инициатива срещу & quot "Пластмасата в тялото", в която се включиха няколко български популярни личности. Сред участниците бяха Деси Бакърджиева, Илияна Лазарова, Христо Мутафчиев, Веси Бонева, Маги Джанаварова, Магдалена Малеева и др.
Те се подложиха на изследване за наличие на опасни химикали, свързани с употребата на пластмасови опаковки за храни и напитки.

Резултатите от изследванията, направени в лаборатория на Норвежкия институт за обществено здраве, показват че остатъчни вещества от пластмасовите опаковки се срещат често в човешкия организъм.

В пробите от България са открити следи от 17 вида фталати и феноли, сред които моноетил фталат и метилпарабен с най-високите нива от всички участващи страни.
Пластмасите, присъстващи в опаковките на храните, съдържат опасни вещества, които преминават в храната и проникват в телата ни. Според специалистите част от тези вещества се натрупват в организма и могат да доведат до различни заболявания като диабет, хормонални смущения,
хипотиреоидизъм, безплодие и други.
За да се промени тази ситуация е необходимо по-голямо познаване на проблема, промяна в хранителните навици в полза на здравословния начин на живот и най-вече промяна на политиките както на законодателно ниво, така и
на целия бизнес с храни, опаковането и дистрибуцията им.

Инициативата цели да повиши прозрачността и контрола върху химикалите в хранителните опаковки с еднакво високи стандарти за необработени и рециклирани материали и забрана за използването на най-опасните вещества за
опаковане на храни.